Агресията, куражът и пост-флоп играта: Какво си мисли той/тя, че имам?

Връщаме се отново към размишленията относно пост-флоп играта. Размислите в тази статия са изпълнени с тестостерон.

Нека започнем с очевидното:

Куражът. В действителност, всяка проява на агресия носи облаги.

Една от любимите ми фрази е тази, на невероятния Mike Caro: „агресията рядко е погрешна в покера, а когато е – не е много погрешна”.

Но в куража има и нещо повече от една гола агресия. Фактически, всеки социолог може да ви каже, че безсмислената атака в крайна сметка отстъпва на тактическата контра-атака.

Агресията си спечелва своето предимство, не толкова като средство за вземане на определени потове, но и като част от голямата игра. Ако сте станали известен, като агресивен играч, вие сте внушили две емоционални състояния у вашите опоненти: страх и объркване.

Например, от време на време ще се налага да изстрелвате не един, не два, а три залога. Или играейки така, като че ли сте флопнали сет, когато в действителност нямате нищо.

Понякога това ще работи, понякога не.

Вариацията ще се увеличи. Ако можете да го понасяте, добре, защото когато се използва правилно, вашата долна линия на игра ще се подобри.

Агресията е ситуационна: Това е заключение от казаното по-горе. Има повече от няколко случаи, където картите ви по същество са без значение. Това може да изглежда малко крайно, но често не е.

Нит лимпва от UTG и слаб, плах играч плаща от средна позиция. Един рейз е задължителен тук. Вашата ръка не е от значение, само размера на рейза е важен, и това решение ще бъде базирано от вашата позиция и чувството ви за ситуацията.

Накратко, фокусирайте и контролирайте вашата агресия. Безсмислената войственост не е ефектна на покер масата. Разумната и непредвидима агресия е най-добрата.

Атакувайте добрите играчи: Да, точно това казах, атакувайте солидните играчи по-често, отколкото слабите.

Стандартни съвети са: да преследвате рибата, да злоупотребявате със страхливите, да поставяте капани на маниаците, да сплашвате боязливите. Няма нищо грешно в тези съвети, но не е необходимо да атакувате рибата през повечето време.

Слабите играчи ще допускат техните си грешки, без да е необходимо да ги подкокоросвате.

Ако сте в настроение за често хвърляне на картите, повечето от ситуациите, които ще се окажат печеливши, ще дойдат от навременни атаки над силни опоненти, особено ако не ви познават и нямат информация за играта ви.

Добрия играч е далеч по-склонен да хвърли една прилична ръка, отклокото слабия. Имате много по-добър шанс за успешен блъф срещу топ професионалист, отколкото срещу аматьор.

Рибите ще ви погледнат, понеже не обичат да ги блъфират, и често ще ви плащат само за да видят с какво ги рейзвате. Солидните играчи са по-заинтересувани от защитаването на чиповете си.

Прицелете се в игра на ниво 3: Ниво 1: моята ръка. Ниво 2: тълкуването и разчета ми на ръцете на моите опоненти. Ниво 3: моето тълкуване относно какво си мислят опонентите ми, че върша.

Солидните играчи знаят, че трябва да правят това. Уви, когато напрежението се появи, тенденцията е да пропаднат отново към Ниво 2 и спират до „на какъв рейндж от ръце мога да го сложа?”.

Често (повече, отколкото можете да си представите) истинският въпрос, който трябва да си зададем е, „какво си мисли той, че имам”. Това е, което задвижва неговите действия.

Нивата въздействат на решенията: Това е едно просто верую, но често се пренебрегва в разгара на битката.

Ето някои примери, където нивата имат въздействие над очакваната печалба при „стандартна” игра:

Ниските нива. Тук повечето играчи залагат спрямо силата на картите си. Те са уязвими към кражби, когато пропуснат и могат да бъдат надиграни, когато уцелят малко парченце от борда.

Текстурата на борда е важна тук. Но внимавайте, защото ако един играч се привърже твърде много към подобни ходове, той губи предимството си.

Средни нива. Тук царува позицията. Стандартните ходове стават по-малко ефективни, защото могат да бъдат контрирани.Бъдете непредвидими. Дръжте опонентите си в догадки.

Колкото повече гадаят, толкова повече грешки ще допускат.

Високите нива. Тук, ще са ви необходими маневри, които рядко се случват на по-ниските нива.

Играчите влизат в пота с широк обхват от ръце. По този начин се стремят да бъдат трудни за разгадаване и поддържат опонентите си неподготвени. Има толкова много стратегиии и контрастратегии.

Стратегическите маневри, които са ефективни на това ниво, няма да са печеливши на по-ниските нива.

Тогава, къде е психологията? Всъщност тя е навсякъде.

Фактически, всяка част от съветите тук, относно пост-флоп играта, са основани на едни или други психологически принципи, включващи заплахи, агресия, его, самосъзнание, тревожност, страх, объркване, вземане на решения.

Колкото повече психология знаете, толкова по-добра ще става играта ви.

Остана още една част от тези серии, където ще хвърлим поглед към емоциите и банкрола.

/Публикация: Стелян The_spirit Георгиев/

/Author source: Arthur S. Reber/

Подобни статии:

1. Пост-флоп игра, Част 1 : Простата психология на Пост-флоп играта
2. Пост флоп игра – Част 2: Още за пост-флоп играта
3. Стратегия за игра при късни блaйндове /NLHE турнири на много маси, Част 4/
4. Стратегия за игра при средни блaйндове /NLHE турнири на много маси, 3.част/
5. Стратегия за игра при късни блaйндове /NLHE турнири на много маси, Част 5/