Ефектът на затъването в разходи – част ІІ

ТЕКСАС ХОЛДЪМ ПОКЕР: Продължавайки нашата дискусия за пост-флоп играта и в частност ефекта на затъването в разходи, ще разгледаме втората от двете „НЕ” ситуации, в които посланието е „не си търси проблеми”.

Ако сте пропуснали първата част на статията, прочетете я от тук.

Половиния блинд, когато сме на малкия блинд: да си доплащаме или да фолдваме слабите ръце?

Този въпрос се е дискутирал горещо през годините. Стандартният аргумент за доплащане е, че получавате атрактивни шансове, особено, когато в пота има няколко лимпери и играчът на големия блинд е относително пасивен.

Това не е лудост, но е необходимо да се филтрира през някои фини мрежи.

Първо, оценете факта, че вие наистина не знаете вашите скрити шансове. Ако има трима лимпери и вие погледнете към картите си и видите , наистина е малко вероятно да получите 9-1, необходими (срещу произволна ръка) за да оправдаят доплащането ви (приемайки, че големия блинд няма да рейзне).

Второ, ще бъдете извън позиция през цялото време чак до ривър. Не знам за вас, но лично мен не ме кара се чувствам комфортно.

Трето, веднъж направили плащането, вие ще бъдете въвлечени в проблема на „затъването в разходи”. И ако закачите парченце от флопа, ще стане дори още по-трудно да се спасите от ръката.

Между другото, умишлено избрах пример с ръката . Тя разбира се е известна, като „ръката на Doyle” или “the Brunson”, понеже той спечели Главното събитие на WSOP с нея два пъти и се привърза психологически към нея.

Ако сте гледали по телевизията High Stakes Poker миналата година, имаше един магически момент. Brunson погледна своите карти, видя Т-2 и ги захвърли в тестето, като заедно с това издаде звук с класическото „поплюване против уроки”.

По-късно той каза, че не може да преброи парите, които е загубил, играейки с тази ръка.

Дългосрочното доплащането от малкия блинд с боклуци е рискована игра. Ето едно просто правило: Не плащайте с ръка, с която не бихте платили, ако бяхте от ранна позиция.

/Публикация: Стелян The_spirit Георгиев/

/Author source: Arthur S. Reber/

Прочетете и предходните три статии от поредицата: Част 1 : Простата психология на Пост-флоп играта и  Част 2: Още за пост-флоп играта, „Голият рейз“ – Пост-флоп игра, Част 3

Подобни статии:

1. Ефектът на затъването в разходи
2. Стратегия за игра при късни блaйндове /NLHE турнири на много маси, Част 4/
3. „Голият рейз“ – Пост-флоп игра, Част 3
4. Стратегия за игра при средни блaйндове /NLHE турнири на много маси, 3.част/
5. Стратегия за игра при късни блaйндове /NLHE турнири на много маси, Част 5/